Експедиция до езерото Сандовал
Пропуснали сте началото, погледнете тук:
Перу и Амазонската джунгла: приключение в Пуерто Малдонадо – 1-ва част
А продължението може да прочетете тук: Еко селище „Амазонски рай“ – част 2
Тръгваме към джунглата
Днес ще се потопим в амазонската екваториална гора или просто Амазония.
Това е огромен пояс от екваториални гори, разположен във водосборния басейн на река Амазонка.
Амазонската гора е най-голямата тропическа гора на планетата и обхваща територии в осем държави, както и Френска Гвиана. Амазонският басейн е огромна и изключително сложна система от гори, реки, влажни зони и безброй различни екосистеми.
Оттук нататък всичко е НАЙ!
Амазония е сред местата с най-голямото биоразнообразие на планетата. Огромна част от видовете все още не са напълно проучени. През региона протичат едни от най-дългите и пълноводни реки на Земята, а Амазонка е най-пълноводната река в света.
Тя е и най-голямата тропическа гора в света.
Кой я „открива“ за Европа?
Наименованието Амазония и името на реката са свързани с испанския конквистадор Франсиско де Ореляна.
През 1541 г. той се присъединява към експедицията на Гонсало Писаро, която търси митичния Елдорадо. По-късно Ореляна се отделя от основната група и продължава надолу по река Напо, а през 1542 г. достига до Амазонка и я следва чак до Атлантическия океан.
И тук идва интересната част.
По време на пътуването експедицията твърди, че е нападната от жени воини. Хронистът на експедицията Гаспар де Карвахал описва сблъсъка, а Ореляна свързва видяното с амазонките от древногръцката митология.
Така реката получава името Амазонка.
Дали действително са били легендарни жени воини, или испанците са интерпретирали по свой начин видяното – историята остава спорна.
Но легендата е оцеляла.
Няколко любопитни факта
Амазонската гора има изключително древна история. Данните сочат, че тропическите гори в региона са част от южноамериканския пейзаж от десетки милиони години, като историята им се простира поне 55 милиона години назад.
И знаете ли, че има връзка със Сахара?
Има!
Прах от Сахара прекосява Атлантическия океан и достига Амазония. Той съдържа фосфор – важен хранителен елемент за растенията, който е ограничен в много амазонски почви. Особено важен източник е депресията Боделе в Чад.
А сателитът на NASA CALIPSO е измерил мащаба на това пътуване. Средно около 182 милиона тона прах годишно напускат Сахара, а приблизително 27,7 милиона тона достигат до земната повърхност в Амазонския басейн.
Представяте ли си?
Сахара храни Амазония
Хората са били тук много преди конквистадорите
Дълго време се е смятало, че Амазонската гора е била рядко населена, защото бедните почви и гъстата растителност не позволявали да се издържа голямо население.
Археологическите открития през последните десетилетия промениха тази представа.
Хора са живели в Амазония още преди повече от 10 000 години, а нови изследвания показват човешко присъствие в региона още преди около 13 000 години.
А през 2003 г. в района на река Шингу са открити останки от големи древни селища, свързани с широки пътища, площади, мостове, канали и други съоръжения. Част от тези селища са били населявани от хиляди хора.
Тоест джунглата съвсем не е била онази празна зелена пустош, която европейците си представят.
А кой унищожава тази невероятна екосистема?
Вече се досетихте.
Двуногите!
Обезлесяване заради земеделие и животновъдство, дърводобив, пътища, пожари, добив на полезни изкопаеми и петрол – всичко това променя Амазония. А натискът върху гората продължава.
Няколко думи за перуанската Амазония
В Перу Амазонията заема огромна част от територията на страната и е съвсем различен свят от Андите и крайбрежните райони.
Тук има местни общности с различни езици, традиции и начин на живот. Има реки, влажни зони, огромни дървета, палми, маймуни, птици, каймани, гигантски речни видри и безброй насекоми.
И след тези факти, които се надявам да не са ви отегчили…
Започва поредното приключение.
Ставаме в 3:30 или в 4, кой както се организира.
Трябва да закусваме в 4:30 и точно в 5 потегляме към езерото Сандовал.
Езерото Сандовал, Перу, Амазонската джунгла
Накратко, ако изобщо може да бъде описано накратко:
Божествено езеро, което се намира в Амазонската джунгла, в дълбините на Националния резерват Тамбопата.
Езерото Сандовал е типично амазонско старицово езеро, заобиколено от гъста тропическа растителност и богат животински свят. Районът е известен с наблюденията на птици, маймуни, каймани, пирани и гигантски речни видри.
Ако искате да стигнете до водоема, трябва да повървите няколко километра през джунглата.
Ние тръгнахме от нашия лагер по нарочно направена пътека – в просека. От двете страни са строени в шпалир огромни дървета и гъста растителност.
Бодро крачиш по сковано дъсчено понтонче над кален, тъмнооранжев, глинест път.
Цяла нощ имаше тропическа буря и валя пороен дъжд.
Не ми се иска да вървя по земята…
На брега на езерото ни чакат лодки.
С нашите спътници – четирима млади мъже от САЩ, силни и здрави младежи-колежани – се качваме на кану.
Водачът ни разказва, че сега ще изследваме флората и фауната.
Още с първото загребване на греблото изплува огромен отровен паяк, почти детска длан…
Чудесно начало!
Езерото Сандовал е дом на каймани, гигантски речни видри, маймуни и много видове птици. Имахме късмет и видяхме основно пернати.
За орнитолозите: хоацини, земеродно рибарче и корморани.
За зоолозите – различни видове маймуни: саймири, капуцини.
Имахме невероятен шанс да се насладим на изпълненията на гигантски речни видри.
Казват, че при късмет може да се „забележат“ големи каймани и анаконди…
Не ми се случи, може би за добро.
А насекомите са в изобилие – тях веднага ги усеща туристът, дори и с няколко пласта репелент.
Пътуването с кану се оказа незабравимо.
Ползвахме мотор, но за да наблюдаваме – водачът го изгаси и младежите се редуваха да карат безшумно лодката с весла.
Ето го самото езеро на малко клипче:
Препоръка: трябва да сте се запасили с много вода. Преди приключението с лодка има дървена барака, в която продават вода и безалкохолни напитки, но са доста солени ценово.
Чуден свят
След като се стъмни, можете отново да се разхождате около езерото, за да видите онези обитатели на джунглата, които са активни само през нощта.
Но ние имахме програма да плаваме по Амазонка на фото-лов за каймани.
Към един от бреговете приближаваме много бавно.
Водачът ни изключва мотора и младежите внимателно и безшумно натискат на веслата.
На две паднали дървета са се разположили огромни видри.
Спряхме на около 10 метра от тях.
Те не ни обръщат никакво внимание.
Едни лежат, други се гушкат и милват.
Препичат се.
Козината им лъщи на слънцето.
Гигантски са – може би над метър… С красиви, малко дръпнати очи. Видри-японки си ги нарекох.
На някоя ѝ става топло или досадно и грациозно се потапя във водата.
А водата гъмжи от пирани…
Не трябва да пускаме нищо вътре. Привидно е спокойна.
Но от време на време изскача някоя и прави плонж обратно във водата.
Кануто акостира в малко заливче
По стръмен лабиринт в брега се изкачихме на поляна.
С две къщи.
Между дърветата: опънати хамаци, няколко дървени маси и пейки.
Семейство перуанци, коренни жители, предлага обяд, тоалетна и временен подслон за почивка.
Лично аз пропуснах обяда.
Просто ме беше страх да ям увити в палмово листо ориз, месо и зеленчуци с подправки. Хигиената беше съмнителна…
Имаме такъв в лагера.
Връщаме се в лоджата, обяд и почивка.
Привечер излизаме на кратка пешеходна разходка в джунглата, където ще можем да видим някои нощни животни и насекоми.
Търсенето е на насекоми…
Нашият водач е с мощен фенер.
Вълнуващо е, защото влизаме навътре и е тъмно като в рог.
Но вървим по пътека.
Предупредени сме – нито крачка встрани…
Ясно е, че нищо не мога да снимам.
За тази цел трябва подготовка.
Но пък е толкова интересно.
Увита съм с каквото мога…
Шапка, протектор срещу комари и блуза с дълъг ръкав.
Обляна съм с репеленти, но мисля, че съм единствената плячка на малките и подли комарчета…
Нищо, дано не е само заразен с жълта треска, другото ще го издържа.
Затова споделям още няколко фотографии от езерото.
Нощувка сред звуците на джунглата
Е, как не млъкнаха цяла нощ!
Те се редуват – в определени часове явно са различни животни.
Птиците са на разсъмване.
Ковън Гардън просто ряпа да яде.
Такива трели се разнасят.
Учудващо е, че не спя вече трета нощ…
Но на сутринта съм свежа като краставичка.
Следобед ни чакат екстремна разходка по въжени мостове, пускане по тролей, нощна разходка в търсене на насекоми и…
пиене на ром. Но преди това който може пие ледена бира и дреме в хамак!
Над джунглата
Въжените мостове са приключение.
Катерим се по огромно дърво, тип фикус, на 30 метра над земята.
Над короните на дърветата сме или поне над повечето.
Очакват ни 300 метра разходка над земята, увиснали над джунглата, по-близо до небето…
Красиво е.
Аз се качвам със смелчаците по нещо като дървена кула със стълба от вътрешната страна, закрепена за огромното дърво.
Само ще снимам.
Не мога да тръгна по този клатещ се отвсякъде мост – а те са няколко от дърво към дърво.
Над бездната.
Слизам и отивам към мястото, откъдето ще се спуснат.
То е екстремно с „тролей“ – само като си представя каската и протекторите, които са пропити с нечия, много и разнообразна, пот…
Адреналинът ми е достатъчен от гледката.
Тролеят го пропускам. Не съм страхлива, но стига ми чревният дискомфорт.
Ромът и джунглата
Вечерта прелива в ром с кола в мрака на лоджата за по-младите.
Пием 8-годишен Картавио. Изпиват колата, спрайта и фантата на заведението.
Ние, по-възрастното поколение, го пием чисто. Да дезинфекцираме вътрешностите…
Мъкнем го хиляди километри този ром, крайно време е да му видим сметката…
Изтощена, лягам си в 21 часа.
Нощта е пълна с горски шумове, викове и песни… Отново гората влиза в бунгалото.
Или ние сме насред гората…
Може би все пак съм се унесла.
Към Лима
Днес приключва нашето пътешествие – разделяме се с Амазонската джунгла.
Отново в лодки – по мътно кафяво-жълтата река, назад към цивилизацията.
Гледам, за да мога да запечатам всичко.
Разминаваме се с подобни леки лодки, натоварени със семейства, багаж. Те ни махат – ние им отвръщаме.
Летим към Лима.
Разделяме се с джунглата
Полетът се бави.
Турбуленцията е ужасна.
Лима ми се струва друг свят. Лима ми харесва.
Столицата е още едно лице на Перу, начин да усетиш страната.
На другия край на спектъра, отвъд природата, историята и бедността, тук царува „западното“.
Връщаме се към цивилизацията и мисленето, които познаваме.
Седнахме в много мило квартално заведение – нещо като пицария. Всичко е направено и поднесено с много вкус. Големи естети са тези перуанци.
Обслужва ни мила двойка млади хора – момчето е на бара, а девойката поднася.
После малко бар с музика и коктейли…
А само преди часове сме били на прага на джунглата, където животът има съвсем друго измерение, върви с различни обороти: потен и муден, подчинен на ритъма на природата.
Същото Перу ли е това…
Същите хора ли сме?
Край на епоса „Амазонската перуанска джунгла“.
Видео от Теодора Ботева
Предлагам на вниманието на читателя клип от Теодора Ботева, която неуморно, през цялото ни пребиваване, снимаше с камера на главата:
Вижте повече за автора Мария Радева тук:
