Историята на съвременен меценат и неговата сбъдната мечта
Ако сте пропуснали първа част – ето я тук: Градините на Фуншал – първа част
Перифразирайки постулата: всички пътища водят до Рим… в случая – „Дворецът Монте“.
Няма как да го подминете.
За времето на своето съществуване е сменил няколко собственика. В момента се обитава от Фонд Берардо – организацията, която се грижи и стопанисва парка.
Построен през XVIII век, палатът по-скоро прилича на крайградска резиденция, в която се намира музей, но лично аз реших да отделя цялото си време на тропическия рай.
Всеки собственик е допринесъл за растителния разкош наоколо. Но последният владетел, бизнесменът Хосе Берардо, е създателят на тази градина, което се случва в края на 80-те години на XX век.
През XVIII век английският консул Чарлз Мъри купува имот на юг от църквата в Монте и го превръща в красиво имение, наричано тогава, забележете: „Quinta do Prazer“ („Имотът на удоволствията“).
Към края на XIX век някои от най-богатите семейства на Мадейра са живели в изискани имения, разположени на хълма Монте, край Фуншал.
През 1897 г. Алфредо Гилърме Родригес купува имота и, вдъхновен от дворците, които някога е виждал на брега на река Рейн, построява резиденция, подобна на дворец, която по-късно е превърната в хотел, наречен „Монте Палас“.
„Страноприемницата“ е била посещавана от видни люде – местни и чуждестранни богаташи, които по достойнство оценяват флората и прекрасните гледки към Фуншал.
През 1943 г. Алфредо Гилърме Родригес почива. За съжаление, семейството му не се е заело с неговото начинание, което води до закриването на хотела, който междувременно е поет от финансова институция – „Caixa Económica do Funchal“.
Така стигаме до 1987 г., когато гореспоменатата финансова институция продава хотел Monte Palace на предприемача Хосе Мануел Родригес Берардо.
И възниква „Монте Палас Мадейра“
Полагат се грижи и се възраждат екзотични растения от далечни страни: цикади и протеи от Южна Африка, азалии от Белгия, вереск от Шотландия. С голямо уважение и по достойнство са представени и заемат своето достойно място местни растения от гората на Мадейра, а именно Laurissilva, като папрати, кедри, лаври, канарски лаври и др.
В съществуващите езера намира пристан рибата „Koi“.
Изградени са и още два водоема с капацитет 300 000 литра вода. Те включват сложна филтрираща система и пречиствател на вода, без използването на химикали, които осигуряват здравословно местообитание за рибите.
Градинските алеи са украсени с блазони, квадратни камъни, прозорци, ниши, пагоди, Буди, фенери от различни части на света и скулптури от камък.
От върха на хълма – на обширна площадка, може да се насладите на пристанището и централната част на Фуншал, да обгърнете с взор парка, който се е настанил на естествени тераси.
Голямо внимание е отделено на Японската градина.
Цяла стена от нейната северна част е с керамични пана, посветена на японо-португалските отношения.
Забавен фрагмент от Япония са огромните статуи на самураи. Където може да надникне човек между краката им…
Японската градина – кътче от далечна Япония
Мостчета, терасовидни участъци с типични за Япония растения се обясняват с личното пристрастие на бащата-основоположник на градината Жозе Берардо /José Berardo/, разбира се. Който е успял да пресъздаде атмосферата на далечната островна държава.
Не мога да не разкажа за мецената, хвърлил цяло състояние и в крайна сметка създал този Рай:
Хосе Мануел Родригес Берардо.
„Джо“, както още го наричат, е роден на 4 юли 1944 г.
Авантюрист, богаташ и странна личност. Той се смята за португалски и южноафрикански бизнесмен, инвеститор и колекционер на произведения на изкуството.
Затова никак не е случайна фантастичната колекция на африкански каменни скулптури, която изпраща посетителя в края на своята разходка. Както и богатата геоложка експозиция. За колекцията има написано тук – Африка – необятна
Според португалското списание Exame, богатството му се оценява през 2010 г. на около 598 милиона евро, което го прави един от най-богатите хора в Португалия по това време.
Залезът му започва около финансовата криза в Португалия през 2010–2014 г., когато и финансите, и банковата система на републиката се сриват, а той участва в няколко спекулативни сделки, които довеждат до запор на сметките му и на активите на негови компании, както и до съдебни разследвания.
Да, да – португалското правосъдие не си „поплюва“ дори с богаташите си – този меценат е арестуван през юни 2021 г.
Берардо е заподозрян (статут на arguido в португалската правна система) и е арестуван от членове на Polícia Judiciária за предполагаема измама, извършена срещу банката Caixa Geral de Depósitos (CGD), както и за редица други финансови машинации.
За мецената Берардо и неговата история
Берардо е роден в Санта Лузия, Фуншал, Мадейра, Португалия, син на Мануел Берардо Гомес и Ана Родригес.
Джо напуска училище, когато е на 13 години, и получава нископлатена работа във винарския сектор на виното Мадейра.
На 18-годишна възраст емигрира в Южна Африка, където работи в сферата на градинарството и в крайна сметка създава големи търговски предприятия, превръщайки се в края на XX век в един от най-известните и богати португалски предприемачи.
В Южна Африка той основава компания за добив на злато: Egoli Consolidated Mines Ltd. По-късно започва и добив на диаманти.
Берардо се завръща в Португалия през 1986 г., където се заема с банково дело и инвестира в тази прекрасна градина. Тя е дело на живота му.
Споделям посланието на създателя на Тропическата градина към посетителите и историята на меценатството. Ако ти се чете, прочети го до края.
Това е изповед на един богат човек, който споделя с тебе, посетителю, труда, мечтите си и естетическите си разбирания:
„Красотата на природата винаги е била в състояние да ме трогне, да създаде усещане за спокойствие в мен. Именно тази потребност ме накара да повярвам, че в изоставения Монте Палас ще бъде възможно с търпение и постоянство да пресъздам мечтата си, да я засадя и да я гледам как бавно прераства в това, което днес е тропическа градина.“
Растенията са събрани от различните континенти, като специално място се отделя на рядката колекция от цикаси от Южна Африка. Само „цикадите“ (насекоми) са добра причина да посетите градината. 🙂
И продължава:
„Загрижеността за създаването на ботаническа градина в Мадейра, идея, романтична в началото на века, не засенчи присъствието на местната флора. Тук ще срещнете типичните за острова местни растения.
Желанието да направя посещението на Монте Палас Мадейра източник на открития ме накара да включа голяма колекция от мозайки в пространството на градината, показваща историята на това изкуство от XV век до наши дни. Колекцията е с образователни цели. Специално създаденото крило за историята на португалските крале, чрез което децата и посетителите да научат за някои от най-важните събития в нашата история.
Остава ми само да се надявам, че можеш да споделиш с мен удоволствието, което изпитах при създаването на този парк, днес и твой, и че можеш да откриеш в него същото чувство на спокойствие, което винаги успява да събуди в мен“.
Да, противоречива натура, но е инвестирал в красива, цветна и благоуханна мечта, която е споделил и подарил в крайна сметка на хората.
Джо ме накара да се замисля за разни неща…
Тропическият рай на Монте Палас
Със сигурност сте виждали прекрасни фотографии от Централното езеро. То е много популярно сред посетителите и е направено така, че може да се види от почти всяка точка на градината. Имах късмет, че нямаше посетители. Почти никакви. Да, бях през октомври. Може би през лятото тук е стълпотворение?!
Градината е пълна с потайности. Има тунели, но за съжаление там не може да се влиза. Може да се усамотите в някоя беседка, естествено направена в скала. Пълно е с невероятни скулптури от известни творци – старинни и съвременни. Безупречен вкус има този португалски бизнесмен.
А цветята – те са без коментар, със сигурност ще ви оставят без дъх.
Розите – такива видове не съм виждала.
Орхидеи – цели склонове са насадени с тях. Падат като потоци вода, спускат се от дървета. Има ги в саксии и свободно растящи. Какво ли чудо ще е в техния сезон?!
А това дърво е коледна звезда. Така и не можах да го обгърна нито с поглед, нито с обектив. В моя опит на градинар съм уморила не една саксия с това мило растение. Поне 13 са на съвестта ми, като винаги предупреждавам приятели да не ми ги подаряват… В парка – те са свободни, независими и избуяли.
И хиляди други незнайни растения и цветя.
Огромна стена на английския двор.
Спирам да пиша, просто се насладете на моята нескопосана, но искрена галерия. Приятна разходка.
Още снимки са тук
Вижте повече за автора Мария Радева тук
