Ако сте пропуснали поредицата, споделяме тук.
Софийските кръстопътища започват оттук
Следват „Улиците „Московска“ и „Георги Раковски“
Разходката продължава „Надолу по бул.“Левски““
За да стигнем до „Гарата и любовта“
После ще се задълбочим над темета за меценатството – „Изкуство и пари“
За да стигнем до настоящата история, която ще разгърнеш, любознателни читателю:
Навън заваля сняг. Отначало леко, почти незабележимо, но после се усили. Вятърът поде снежинките, прегърна ги и ги завъртя, като в онези стъклени сфери, които тя като дете неуморно разклащаше. Тогава белите парченца в тях се завихряха и се случваше онази необяснима магия, която съживяваше неподвижните фигури вътре.
Рамката на тесния прозорец обгръщаше нощните светлини на умиротворения мегаполис, клона на дървото отсреща и падащия върху него сняг. Още малко, още само малко и Кейти може би щеше да престане да се чувства самотна и отчаяна. Може би дори щеше да успее да заспи.
Скоро ще гледам снега у дома, мислеше тя. Ще се върна в малкия град, в къщата с поостарелите и някак смалени родители, заобиколена от любопитни и твърде бъбриви съседи. Умната Кейти, амбициозното девойче от провинцията, отличничката на гимназията, стипендиантката, която отпътува преди години със старата кола на баща си и големите си мечти. Ще се прибере притихнала и провалена. Без работа, без семейство и без приятели.
Нямаше начин да продължи. Сутринта ѝ бяха казали, че това е последният ѝ шанс. В конкурентния свят на рекламата една загубена кампания за голям клиент означаваше само едно.
Нейното предложение към неразговорливите представители на гиганта във фармацевтичната индустрия, облечени в сиви костюми и със замръзнали усмивки, не беше добро. Сама съзнаваше, че в опита си да рекламира тяхното широко известно лекарство, вече опитало всички трикове на маркетинга, тя беше банална, скучна и повтаряше добре познати образи и думи. Цитираше.
По дяволите, как можеш да примамиш хората да си купят повече болкоуспокоителни, отколкото са им необходими? Как да направиш едно хапче привлекателно, без да обещаеш чудодейно излекуване? Нима можеш да покажеш на екрана едно лекарство, без да затънеш в обяснения за неговия състав и действие? Няма начин, мислеше си тя, отказвам се. Нека някой друг да работи с тези сухари, а аз ще поема пътя към дома. Може и да е за добро.
Кейти отвори прозореца. Той проскърца и пропусна свеж въздух с аромата на сняг и детство. Тя се показа навън, за да вдиша дълбоко и да охлади пламналото си лице.
Тогава една снежинка падна върху пламналото ѝ чело. После още една.
Тази история не се е случила точно така. Много е вероятно тя да е просто една от градските легенди в маркетинга – гениалната идея на една създателка на реклами да покаже как в чаша с вода пада не едно болкоуспокоително, а две. По този начин хората решили, че това всъщност е правилната доза.
И продажбите се удвоили.
Наука, фармация и търговия
Днес особено остро се поставя въпросът за връзката между научните постижения, фармацевтичната индустрия, търговията с лекарства и общественото възприемане на комерсиализацията в тази област. Много хора се питат трябва ли човешкото здраве да бъде обект на търговия изобщо и доколко е оправдано рекламирането на лекарства и медицински услуги?!
От друга страна, дали е възможно развитието на самата наука, не само на фармацията и биомедицината, без участието на индустрията и свързания с нея маркетинг и, следователно, без търговския интерес към научните постижения?!
Дали създателите на реклами като Кейти и безбройните специалисти по търговия с лекарства и здравно обслужване все пак не подпомагат по някакъв начин напредъка на обществото?
Тези въпроси можем да си зададем на две специални места в София. Фармацевтичният факултет на Медицинския университет се намира на ул. „Дунав“ № 2. Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет е на ул. „Московска“ № 49, в непосредствена близост до Ботаническата градина. Сякаш неслучайно именно тези две учебни заведения са част от един и същ размисъл.
Това е един особен кръстопът, олицетворяващ онази пресечна точка, в която светът на капитала се среща с две от най-съществените постижения на човешкия дух – словото и науката.
Фармацевтичният факултет в България
Фармацевтичният факултет започва своята история през 1942 г., когато е взето решение за създаване на Фармацевтичен отдел към Физико-математическия факултет на Софийския университет. С Указ от 30 юни 1950 г. отделът е обособен като самостоятелен факултет към новосъздадената Медицинска академия, а през 1951 г. започва самостоятелната му дейност.
Днес във факултета има шест катедри, които обхващат както фундаментални, така и специални фармацевтични дисциплини. Сред тях са химията, фармакогнозията и фармацевтичната ботаника, фармацевтичната химия, фармакологията, фармакотерапията и токсикологията, технологията на лекарствените средства, както и организацията и икономиката на фармацията.
Освен обучението се развиват и редица научни програми и проекти, както и международна дейност. През 2017 г. бяха отбелязани 75 години от началото на фармацевтичното образование в България и 66 години от създаването на самия факултет.
Кой финансира науката?
Научните изследвания в областта на фармацията и на биомедицинските науки изобщо са добър показател за развитието на науката във всяка страна. Трябва да се подчертае обаче, че за тяхното осъществяване е необходим значителен капитал.
Тук няма да обсъждаме осигуряването на средства за науката по принцип, особено за основните академични науки. Обаче, така или иначе, според данни на Евростат за 2023 г. повече от половината разходи за научноизследователска и развойна дейност в Европейския съюз са финансирани от бизнеса – 56,7%. Правителствата осигуряват 30,1%, а останалите средства идват от чуждестранни източници, висшето образование и други сектори. Тези дялове, естествено, варират според различните държави.
Тази структура на научното подпомагане има своите очевидни предимства и недостатъци. В общи линии основната полза е генерирането на значителен капитал за развитието на изследванията. От друга страна, корпорациите се интересуват преди всичко от търговските възможности в краткосрочен план, а не от фундаментални науки, за които не е сигурно дали биха имали дори и дългосрочен ефект върху бизнеса.
Историята на систематичното финансиране на науката не е дълга. Институционализирането на изследванията започва плахо от селското стопанство и свързаната с него селскостопанска химия. По-късно изобретателите събират собствени фондове и, за да осигурят възвръщаемостта на капитала, развиват системата на патентите, която в усъвършенстван вид съществува и до днес.
Едва в началото на XX век корпорациите натрупват известен опит в инвестирането в научни и технологични изследвания и откриват, че това може да бъде решаващо условие за успех в конкуренцията.
Постепенно възникват и конфликти на интереси, особено при биомедицинските и свързаните с храната изследвания, тъй като те са щедро финансирани от съответните компании. Нерядко се разкриват данни за неправомерно манипулиране или оповестяване на резултати от дългогодишна научна дейност.
От аптеката на леля Олга до фармацевтичната индустрия
Тези обективни процеси са невидими за обикновения гражданин, а и не особено интересни. Особено когато става дума за здраве, хората не очакват научни факти, търговски сметки и данни за финансиране, а помощ, подкрепена от грижа и съчувствие.
Много от нас си спомнят старите аптеки, които бяха като едни малки тайнствени пещери на чудесата. Бяха пълни с разноцветни бурканчета, миришеха особено и същевременно притежаваха уюта на квартално магазинче.
Вътре в тях стоеше някоя леля Ваня или леля Олга, която се усмихваше с руменото си лице над чиста бяла престилка. Тя познаваше всеки и го наричаше по име, щедро даваше съвети и сама стриваше нещо в порцеланово хаванче. Нощем това често беше единственото осветено място наоколо, а тясното прозорче на аптеката се открехваше, готово да пропусне спешно лекарство и някоя добра дума за притеснените клиенти.
Днес аптеките приличат на супермаркети. В тях сякаш има повече козметика, отколкото лекарства. Стените им са отрупани с хранителни добавки със съмнително действие и високи цени. Аптекарите са делови, преуморени и вероятно нямат право да съветват хората за предписаните лекарства. Когато излизаме от съвременната аптека, ние не се чувстваме утешени, обгрижени и приласкани, а просто обект на търговски интерес.
След това се пр
ибираме вкъщи, включваме телевизора, влизаме в интернет, четем вестници, слушаме радио. Навсякъде ни убеждават веднага и задължително да си купим някое лекарство, за да решим здравословните си проблеми, да се разхубавим и подмладим, сега и завинаги.
Всичко това твърде много прилича на капан за наивници, нали?
Така се ражда призракът на голямата лоша фармацевтична индустрия. Една световна хидра, която крои зловещи планове как да впримчи всеки в корпоративните си интереси. Да ни омае с обещания и после да ни зароби.
Човешкото здраве и границата на корпоративния интерес
Авторката на този текст е ваксинирана с всички препоръчани ваксини и е готова да опита някои непрепоръчани. Просто съм абсолютно убедена, че профилактиката е най-доброто лечение и твърдо вярвам в прогреса на науката и технологиите.
Но мога да разбера и другата страна. Това са милионите хора, които отказват да се ваксинират в условията на пандемия, защото са загубили вяра в човешкото лице на медицината и фармацията, науката и индустрията.
Причината вероятно е в това, че човешките същества мислят чрез своите емоции. Ако имаме избор между сухите факти и разказа, между знанието и митовете, ние винаги избираме второто. Просто това е нашата природа и начинът, по който работи човешкият мозък.
Напредъкът на науката и технологиите не ни разказва хубава приказка, а по-скоро подхранва нашите страхове. Докосва някакви тайнствени струни в съзнанието ни и ни кара да се отдръпваме назад, в сигурното и познато място на неизказаното, на догадките и слуховете. Кой знае, ако ваксините ни бяха препоръчани от някоя добродушна и закръглена леля Олга в бяла престилка, дали пък нямаше по-лесно да приемем фактите и да се съгласим с тях?
Все пак някъде трябва да има граница между корпоративния интерес и човешкото здраве. Дори този интерес да осигурява финансирането на следващите научни открития, на изобретенията и технологиите и на по-дългия и вероятно по-добър човешки живот. И тази граница сигурно е там, в опита на Кейти да подлъже хората да удвоят дозата на своето лекарство, без да имат нужда от това.
И днес на опаковката на разтворимия аспирин можем да видим не едно, а две хапчета, повлекли опашка от бълбукащи мехурчета, сякаш щастливо падащи в чаша с вода. Като снежинки, като спомен от детството или като резултат от търговски сметки.
Този текст посвещавам на своите приятелки, които честно и самоотвержено работят в областта на фармацията.
За да бъдем всички ние по-здрави.
Виж повече за автора Дарина Ванкова тук
