сайт за: ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРИКЛЮЧЕНИя ПЪТУВАНЕ

КОЗИ ГРАМАДИ

АТАНАС КРЪСТЕВ

(Последна, заключителна пета част от Средногорски потайности)

***

А хронологично те се подреждат според маршрута на туриста:

Първа част Средногорски потайности

Втора част: Копривщица – археология на духа

Трета част: Дар от Бога, (връх Богдан)

Четвърта част: Траките – жреци, воини, купонджии

***

В случай, че искате да усетите ритъма и логиката на повествованието… и да се насладите на прекрасната писмовна реч на Атанас Кръстев.

***

Запътвам се обратно към планината, която е била обитаема буквално до върховете си, за да затворя кръга с тайнствените поселения на планинските траки.

Усещане за сила
Усещане за сила

Неотдавна на един от най-високите от тях – Алексица е открито светилище. На седловината между него и връх Кози грамади има останки от пазар, а на Кози грамади е била изградена крепост, около която има друго изобилие от светилища и впечатляваща, очевидно царска резиденция, единствена по рода си, откривана до сега. 

Тишина ІІІ

Тишина ІІІ

Малко след могилата „Манастир“, където е разкрит и достъпен за посетители друг прекрасен храм, хващам наляво и нагоре.

Двайсетина километра прашен коларски път на север към връх Кози грамади предлага наслада за любителите на екстремен офроуд, а на техните спътници – изправени коси, сърцебиене и високо кръвно.

Дъб слалом над резиденцията
Дъб слалом над резиденцията

За хладнокръвните бавното изкачване по южния, обрасъл в дъб склон, разкрива бавно и тържествено магическата пищност на планината, чиято повърхност е осеяна с множество прелестно алогични, огладени от стихиите мегалитни струпвания.

Светлосивите морени, разпръснати почти навсякъде, излъчват хипнотизиращото въздействие на статуи на Хенри Мур.

Огромните обли грамади, застинали в най-причудливи форми и съчетания, срещат гостоприемно погледа, оглаждат го ласкаво и го пълнят с топлата си тежест. Усещаш как непредубеденият тракиец се е влюбвал до уши в този чуден пейзаж и с подкосени колене се е настанявал покорно тук, независимо от несгодите на планинския живот, одухотворявал е спонтанно красотата и добрата му власт и естествено го е приемал за обиталище на Бога, което Той гостоприемно е предложил и на човека за общ дом.

Тази пряка, проста природна връзка на тракиеца с Бога може да се стори някому наивна, но на мен ми изглежда безподобно красиво да превърнеш планината, земята, цялото творение в жив храм, на който любвеобвилно да се посветиш като негов щастлив жрец и поклонник.

Руините от резиденцията под Кози грамади са разчистени и извадени на показ от археолозите.

И малкото останало от нея разкрива изтънчен вкус и високо строително майсторство. Фризовете, издялани по периферията на всеки от огромните каменни блокове, придават на масивните зидове усещане за лекота и финес.

Отляво е била крепостта
Отляво е била крепостта

Оцелял свод на арка, обрамчен с червеникав камък, изпъква елегантно на сивобежовия фон. Запазена е значителна част от тържествената зала на владетеля – четири реда каменни блокове от четирите стени. На издигнато място до северната страна срещу главния вход от юг е бил разположен тронът, откъдето господарят на планината е наблюдавал отвисоко своите придворни и гости, склоновете и цялата низина в подножието – чудесна гледка за всеки любител на неограничената власт. Резиденцията се състои от много сгради, оградени някога с крепостна стена. Имала е свое светилище, жилищни и стопански постройки.

Градежът показва разнообразна и доста модерна за времето си архитектура. Усещането за красота, приказност и свръхестестена феерия вдън горите тилилейски са неописуеми. За пореден път се убеждавам, че истинското удоволствие изисква и доста труд по подготовката му. Изпитваме особено задоволство, когато се сдобием с пълен комфорт на трудно достъпни и необичайни за това места – на самолети, яхти, в пустини, по чукари и необитаеми острови. Невероятният лукс тук, в сърцето на дивата гора и легендарният вкус на траките към здрави гуляи и други екстремни развлечения ме кара да ги призная за шампиони на хедонизма. Разхождам се дълго наоколо. Не мога да се откъсна от притегателното място. Часовникът в крайна сметка ме подкарва под конвой към колата.

Вдясно Алексица, напред – билото на изток
Вдясно Алексица, напред – билото на изток

Отдъхвам пред хижа Фенера, скътана в полите на Асеница, недалеч от оживеното някога тракийско селище. Стоплям се с дъхав билков чай и се наслаждавам на поредицата от отдалечаващи се и постепенно смаляващи се към хоризонта върхове, източващи се като керван по билото на изток.

Изгрев над Кози грамади
Изгрев над Кози грамади

От ляво на североизток връх Ботев неизменно надзирава света под себе си и сякаш великодушно обещава да пренасочи малко туристи и насам.

След толкова впечатления от оживената преди векове планина се чувствам обграден от сенките на миналото. Опитвам се да си представя живите им собственици – как са изглеждали, как са били облечени, как са разговаряли, на какво са се радвали. Оказва се, че носим петдесет процента от гените на траките, че те всъщност са наше значимо родово коренище, пренебрегвано заради идеологическа конюнктура и просто невежество.

Изгрев. Втора серия
Изгрев. Втора серия

Може би въображението ми ги рисува по-значими, свободни,  щастливи и красиви, отколкото са били в действителност. Възможно е, но не се впускам в анализи. Чувствам нужда от такава красива представа, която да разсее съмненията и разочарованията от тежестта на градските ни обвързаности и объркания днешен свят. Той е някъде далече долу в невидимите оттук селища, потънал суетно в себе си, обсебен от изкуственото си тяло. От Кози грамади изглежда такъв, какъвто е – малък, незначителен и слаб. Тук забравям за него поне за малко и заради неизбежното завръщане долу ми става криво. Отново се впускам в размисли и копнежи за свободата. Тази на траките, на възрожденците, нашата.

Над самотната, изоставена от хората планина притъмнява и в гората прошумолява студен граблив вятър. Трябва да тръгвам. 

Стягам товара си от туристически потреби, открития и трепети, вдишвам дълбоко, за да се заредя с чистия въздух и с надеждата за завръщане в тази свобода, която дарената от Бога планина тайнствено обещава да ми върне отново.

Поляната пред хижа „Чаира“
Поляната пред хижа „Чаира“

Край!

А снимките са в галерията. Всички. Впечатляващи.

Финал
Финал

ГАЛЕРИЯ

КОЗИ ГРАМАДИ

Сподели с приятели
Share on email
Сподели по e-mail

АБОНИРАЙ СЕ ЗА Новите ни приключения