Градовете на Перу
Втора част
След Лима продължаваме пътуването из Перу. Предстоят ни градове с различен характер, древна история, колониална архитектура, високи планини, фолклор и накрая – пустинен оазис. Едно пътешествие през толкова различни светове, че понякога е трудно да повярваш, че си в една и съща страна.
Ако сте пропуснали първа част – тя е тук – Лима – блясък и противоречия на една южноамериканска страна
Куско – сърцето на империята на инките
За Куско имам цял пътепис, посветен на този забележителен град, затова тук само ще обобщя впечатленията си от атмосферата.
Накацалите къщи по стръмните склонове много далечно ми напомниха за Велико Търново. Но тук разреденият въздух и великото наследство на инките, симбиозата между историческите култури, са най-ярките ми преживявания.
Куско се намира на около 3400 метра надморска височина. Някога е бил столица на огромната империя Тауантинсуйу, а след испанското завоевание върху основите на инкския град са изградени църкви и дворци в европейски стил. Точно това преплитане на две цивилизации придава на Куско неповторимия му облик. Градът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Арекипа – белият град под вулкана Ел Мисти
Арекипа е белият град на Перу, защото най-старите му сгради са строени от бял или розов вулканичен камък – силар. Голяма част от града е била разрушавана и възстановявана след земетресения. Това е типичен колониален град, обкръжен от величествените Анди. Намира се на 2335 метра надморска височина.
Имах късмет да го разгледам в прекрасен слънчев ден. Сгушен в подножието на вулкана Ел Мисти, висок 5822 метра, видях как тънък облак „диша“ към небето… Вулканът е активен и се наблюдава от перуанските специалисти. Местните жители са наясно с риска и имат планове за действие при опасност.
Арекипа е основан на 15 август 1540 г. от испанския конкистадор Гарси Мануел де Карбахал, изпратен от Франсиско Писаро. Преди това плодородната долина е била населявана от различни местни общности, а по-късно е включена в империята на инките. Градът е известен и като родното място на писателя Марио Варгас Льоса, носител на Нобелова награда за литература през 2010 г.
Арекипа има класическо испанско градоустройство – улиците са прави, а кварталите образуват правилни квадрати и правоъгълници. Историческият център е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2000 г. Белият и розовият вулканичен камък, аркадите, църквите и просторните площади създават характерния облик на града.
Първа спирка е старият квартал Янауара, а след това – задължителният площад „Пласа де Армас“, обрамчен от красиви сгради с просторни галерии под тях. Великолепна катедрала, озеленяване и фонтан. Бароковата архитектура на катедралата – амбициозно творение, което според разказа е трябвало да се простира на цял квартал, но не са стигнали парите – е умело съчетана с каменни флорални мотиви и елементи от перуанския фолклор и вярвания. Тук европейският барок се среща с местната традиция и се получава нещо съвсем различно.
Хуанита – ледената дева на инките
Тук е музеят на Хуанита – „Ледената дева“. Всъщност това е запазеното в леда тяло на младо момиче, принесено в жертва от инките преди около пет века. Хуанита е открита високо в Андите, на вулкана Ампато. Тя е свързана с ритуала капакоча – една от най-значимите религиозни церемонии на инките, при която са били принасяни жертви, включително деца, в името на боговете и благополучието на империята.
Студът и ледът са съхранили тялото ѝ по изключителен начин. Това е от онези места, в които историята изведнъж престава да бъде само история. Заставаш пред едно човешко същество и осъзнаваш колко различни и понякога жестоки са били вярванията на древните цивилизации.
Кулинарното изкушение на ресторант „Зиг Заг“
И ресторант „Зиг Заг“! За да попаднеш в това кулинарно изкушение, трябва заявка поне няколко дни по-рано.
Според нашата водачка Мария Сиракова това е най-доброто място в Перу, където е добре да опиташ алпака и куп други вкуснотии, типични за тази кулинарна зона.
Всичко е поднесено оригинално – върху подноси от вулканичен камък, естетически издържано, със закачка и невероятно вкусно.
„Зиг Заг“ има собствена кулинарна философия, наречена Alpandina Gastronomy. Тя съчетава традициите на алпийската кухня с продуктите и вкусовете на перуанското крайбрежие, Андите и Амазония.
Една от големите атракции са месата и рибата, които се поднасят върху нагорещен вулканичен камък и продължават да се готвят пред очите на гостите. Така обядът или вечерята се превръщат и в малко кулинарно представление.
Перуанската кухня заслужава специално внимание. А храната и пиенето в Перу са толкова разнообразни и интересни, че ще им посветя отделен пътепис.
Има какво да се разказва, а още повече – какво да се опитва!
Манастирът „Санта Каталина“ – град в града
Вече сити и доволни посещаваме Девическия манастир „Санта Каталина“…
Впечатляващо място!
Буквално град в града, разположен на площ от около 20 000 квадратни метра, със собствен площад и шест улици, къщи, магазини и обитаема част, където продължават да живеят и работят монахини. Изживяването е алтернативно – тесни улички, калдъръм. Всичко в червено.
Създаден през 1579 г., манастирът е бил предназначен предимно за дъщерите на заможни семейства, които са избирали религиозния живот. Някои от тях са разполагали със собствени помещения, прислужници и кухня. Животът им е бил строго ограничен от манастирските правила и отделен от външния свят. Тишина, спокойствие и красота те обгръщат отвсякъде…
И ето – клетки с морски свинчета! Може би тук е мястото да кажа, че те са деликатесът на перуанците. Ядат се по празници и при специални поводи. В този вид.
Алпака и викуня – съкровищата на Андите
Завършваме деня с посещение на фабрика за текстил от алпака и викуня. Грациозните и красиви животни имахме късмет да видим на височина 4900 метра – свободни и независими… Фабриката дава прехрана на местните жени за изработване на традиционен текстил. Изделията са великолепни: с красиви национални орнаменти, нереално меки, ефирни, нежни. Част от приходите от всяка покупка отиват към общността.
В името на красотата и подпомагането на местната икономика си купуваме прекрасни изделия. Само да отбележа, че ръчно изработените изделия от викуня могат да достигат астрономически цени на световните модни пазари… Това е една от най-скъпите естествени влакнини в света! Има защо. Викунята е див южноамерикански камилов представител, а влакното ѝ е изключително фино и ценно. Добивът му е строго регулиран, за да се опазват животните и популациите им.
Градът е прекрасен и през нощта, огрян от светлини. Но излезеш ли от историческия център, контрастите те преследват с боклуци, вехти или полупостроени сгради и шумно движение по латиноамерикански…
Хулиака – другата страна на Перу
Пътувайки през високите Анди и обширното плато, чийто проход е на 4920 метра, минаваме през град – улица Хулиака. Това е икономически и търговски център на региона, с летище, докато Пуно е административният център.
Групата ни е омаломощена от височината и спи. Аз гледам през прозореца през падащия здрач и се боря с дрямката… Край мен е безкрайна бедност: деца в униформи се прибират, има майки с бебета,
магазинчета – дюкяни по-скоро. По единствената асфалтирана, явно централна улица е безумен трафик. И си мисля: дано не се развали автобусът и не ни се наложи да спрем…
Безкрайна улица, град и все по-бедно, все по-мръсно. Излизаме на шосето, където има тонове боклук, бездомни кучета и мизерни едноетажни недостроени къщурки.
Минахме транзитно през Хулиака. Честно казано, гледката никак не ме очарова. Бедност, мръсотия, боклуци, недовършени къщички, бездомни кучета и луд трафик. Помислих си само: дано не се развали бусчето и да не се наложи да спираме точно тук! Предварително ни бяха предупредили, че градът има сериозни проблеми с наркотрафика и че в миналото е бил важен транзитен пункт за незаконния трафик на наркотици. Дали нещата вече са се пооправили, не можехме да преценим. Ние само преминавахме през него и продължавахме към Пуно.
Да, това е другата страна на Перу. Нелицеприятната. Не туристическата.
Пуно – градът на фолклора и езерото Титикака
Най-накрая влизаме в Пуно, на около 3860 метра надморска височина. Прехвърча сняг и е ужасно студено. Стори ми се мрачен и неугледен град, с малък традиционен площад „Армас“ и дълга улица със сергии. Изходен пункт за Титикака. Но се оказва, че тук кипи нощен живот и градът е един от най-важните центрове на перуанския фолклор. В това имаме възможност да се убедим на живо в специално заведение за атракции: красиви костюми – между кича и фолклора, пищни, шарени, пъстри, засмени танцьори и прекрасна музика с народни инструменти на Андите.
Оказва се, че освен Бразилия и Перу има голям принос и традиция в карнавала. Особено прочут е фестивалът на Дева Мария от Канделария, който се провежда в Пуно през февруари. В него участват хиляди танцьори и музиканти, а традициите на местните кечуа и аймара се преплитат с католическите обичаи.
През 2014 г. фестивалът е включен в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
А езерото Титикака! То е едно от най-високо разположените плавателни езера в света – на около 3810 метра надморска височина. За местните народи то е не просто воден басейн, а свещено място, свързано с легендите за произхода на света и на империята на инките.
Ика и Уакачина – оазисът сред пустинята
Град Ика е само на 406 метра надморска височина, в югозападната част на Перу, на около 300 км от Лима. Разположен е в пустинното плато и е основан през 1563 г. Стори ми се огромен, а има около 200 хиляди души. По-скоро трафикът му е чутовен: таксита триколки – типично латиноамериканска приумица: на мотор са добавени още две колела и покрив, коли, пешеходци, училищни микробуси, мотори и скутери. И въпреки безумието на трафика никой не блъска никого. Той ни е само транзитен, за да пристигнем в Уакачина – буквално оазис сред пустинята.
Няколко огромни дюни притискат сгушено езерце, заобиколено от пищна зеленина и три-четири улички.
Уакачина, оазис в пустинята на Южно Перу, далече от всички туристически места, се оказва една от най-добрите дестинации за пясъчни ски и борд. Дюните около него са огромни и се простират докъдето ти стига погледът. Стръмните склонове, които са изключително живописни, са идеални за пясъчни спортове. Е, готови за адреналин и екипирани с шалове, се отправяме към предизвикателството. На бъгита, препасани с колани, се носим стремглаво през пясъчните планини. Била съм в Сахара и Червената пустиня на Арабския полуостров, но тук пясъкът е светложълт, почти бял, много мек, фин, та чак пухкав, а планините са огромни. Истинско предизвикателство за сърфистите.
След адреналина, щастлива, съзерцавам залеза.
Без думи.
Уакачина е известна като естествен оазис сред пустинята, а дюните около нея са сред най-популярните места в Южна Америка за сандборд и разходки с бъгита.
Езерото и зеленината в средата на пясъчния пейзаж създават почти нереална гледка.
Ето тук може да се насладите на снимки от пустинята – Уакачина – оазисът насред пустинята.
Перу – една мечта, която оставя следа
„Градовете на Перу“ са само началото на моите пътеписи, нескопосани фотоси и туристически откровения за Перу. Амазонската джунгла оставям за някой мисловен порив във времето…
Той настана и ето ги частите тук:
Перу и Амазонската джунгла: приключение в Пуерто Малдонадо, първа част
Екоселце Амазонски рай
И Български конквистадори в Амазония: експедиция до езерото Сандовал
В душата ми остава незабравим спомен за прекрасна страна с катаклизми, противоречия, труден бит за две трети от хората, многолика, различна, но сърцата и горда. С уникална природа, древна култура, един друг свят – пълен с предизвикателства и изненади.
Осъществен блян и мечта.
До среща, търпеливи читателю!
Вижте повече за автора Мария Радева тук.
